Замислете се за ваше отношение, лично или професионално, което е продължило във времето. С какво се характеризира то? Най-вероятно ще изредите думи като доверие, откритост, взаимопомощ, разбиране, разчитане един на друг….Всяко дългосрочно взаимоотношение се характеризира с взаимно уважение и взаимна полза. Това е смисълът на мисленето и действието Печеля-печелиш.

Това  е мисленето „ние“, мисленето как ние заедно да работим, да живеем, да постигаме общите резултати. Не е задължително за всичките ни отношения (въпреки че не пречи), но е необходимо за взаимоотношенията с хора, с които по своя воля сме избрали да постигаме нещо заедно. Стивън Кови залага тази идея в основата на навика, който нарича „Мислете печеля-печелиш“. Концепцията е позната, но е ценно, че ни обръща внимание върху мисленето. Мисленето предхожда действията. Ако наистина не мислим печеля-печелиш, никакви заучени техники няма да доведат до истинска взаимна полза. А не рядко ние само си мислим, че мислим печеля-печелиш.

Съществуват две нагласи:

  1. Нагласата, че всичко е оскъдно, че трябва да се конкурираме, защото за да спечели единият, другият непременно трябва да загуби. С тази нагласа на оскъдицата не споделяме ресурси с другите, защото смятаме, че така те ги отнемат от нас. Няма да споделим знания – само един може да е на върха. Няма да дадем признание на колега – ако хвалим него, няма за нас. Няма дори да зачетем другото мнение – само един може да е прав (т.е аз).
  2. Нагласата, че всичко е изобилно и има за всички. Това е нагласата на хората с увереност в своята стойност, поради което не се чувстват застрашени от другите и съответно да споделят с тях. С такава нагласа на изобилие не се сравняваме с другия и не се боим да споделяме успеха. Признаваме грешки, за да учат всички от тях, Разкриваме мисли и чувства без да се страхуваме, че ще бъдем в „слаба позиция“. Споделяме идеите си, помагаме, влизаме в положението на другия, за да намерим общото и доброто за двете страни решение.

Доста често използваме фразата „печеля-печелиш“, но в какво се изразява това?

Това е едновременно да имаме куража да заявим и отстоим собствените си ползи, включително куража да заявим своите чувства и мнение, и да зачетем ползите, чувствата и мислите на другия.  Подчертавам, че второто не означава да приемем, че съществуват. Означава желанието и способността да разберем ползата на другия, активно да я търсим и да я зачетем в решението.

Шестте комбинации по тези два фактора са:

  1. Печеля-губиш. За хората с тази нагласа важното е те да спечелят, независимо от цената, и искат другият да загуби. Постигат успеха за сметка на другия. Използват власт и позиция, за да доминират.
  2. Печеля. Тя е подобна на горната, но с една разлика: хората с тази нагласа не се интересуват дали другият губи или печели, стига те самите да печелят. Стремежът те да спечелят и незачитането на ползата на другия, практически поставя тази нагласа редом с печеля-губиш.
  3. Губя-печелиш. Хората с тази нагласа са готови да жертват своята полза, за да спечели другия. Обичайно причината е или голяма грижа и внимание към ползата на другия, или липса на кураж да отстояват своята полза, дори и само да заявят какво искат, чувстват и мислят.
  4. Губя-губиш. Хората с тази нагласа са готови да загубят, стига и другият да загуби. Те не зачитат нито своята полза, нито тази на другия и вредят и на себе си, и на другия. Често дори са готови да унижат другия и себе си.

До тази нагласа и състояние на взаимоотношенията като правило се стига в дългосрочен план от предходните три нагласи.

  1. Печеля-печелиш. Хората с тази нагласа намират решение, което включва интересите на двете страни. Те търсят взаимната полза. Те имат куража да заявят своята ползва, чувства и мисли. Същевременно активно търсят и зачитат ползата за другия, за да са сигурни, че той също ще спечели.

Понякога, макар и временно, обстоятелствата са такива че не е възможно да спечелят и двете страни. В този случай, вместо да заемем позиция, при която някой ще загуби, можем да приложим:

  1. Печеля-печелиш или няма сделка. Хората с тази нагласа първо активно търсят решение, което е печеля-печелиш, но ако не го намерят, се съгласяват да не продължат. Съгласяват се, че всяка страна може да каже „не“, съгласяват се, че няма да се съгласят. Тази нагласа е много полезна в началото на едно взаимоотношение.

Първите четири нагласи са тези на оскъдицата. Последните две са тези на изобилието.

Може би се питате: А къде е компромисът в тази схема? Компромисът е при губя-губиш. Той е най-висшата и миролюбива (понякога) форма на тази нагласа, но все пак е там. При компромиса и двете страни се съгласяват да загубят по нещо. Компромисът често е бързо решение, но не е печеля-печелиш, защото никой не е спечелил това, което е искал.

Печеля-печелиш е активна позиция. Тя е и мислене, но и действие. Тя не е „нямам против да спечелиш“, не и „очаквам да се сетиш какво искам аз да спечеля“. В някои случаи тя е първо да разкрием своите чувства и мисли и след това да попитаме другия за неговите. В други случаи е първо да попитаме за желаната от другия полза, а след това да заявим ползата, към която ние се стремим. При всички случаи е желанието и способността да правим и двете: да се грижим за своето и на другия „печеля“.

Усилията да го направим свой принцип си струват. Това е лидерство в действие, защото изгражда дългосрочни и плодотворни взаимоотношения.

Диляна Дочева