Диляна: С теб имахме интересна дискусия коя е българската дума за този термин. Ние го преведохме като себе-осъзнаване. Дори английската дума mindful всъщност е превод на оригиналния термин. Разкажи ни.

Станислава: Английската дума mindfulness е не съвсем изящен превод на думата ‘‘sati‘‘ на древноиндийския език pali, на който са били написани повечето оригинални будистки текстове. В груб превод това означава осъзнаване, (awareness). За да се разбере напълно в контекста на използването й в будизма, както преди близо повече от 2500 години, трябва да се познават будистките текстове и да се разбира цялостния смисъл. При думата sati, mindfulness или ако се опитаме да я преведем грубо на български – осъзнатост – е преведено само значението, а не е лесно да се намери еквивалент на целия смисъл на Mindfulness на български, (не защото българският е беден език, а поради това, че Майндфулнес вече има повече от едно значение, и носи много смисли). Mindfulness освен осъзнатост, (резултат от специални практики, водещи до разбиране за състоянието ни в настоящия момент), е и процес за трениране на мозъка, на вниманието, на съзнанието. Освен това е и система от поведения, цялостен начин на живот.

Преди да достигне до българската публика и читатели, Mindfulness става популярно в САЩ и Великобритания понятие, подобно на йога. Малцина знаят, че йога на санскрит означава жълтък на яйце. Но никой не казва Аз практикувам жълтък. В този смисъл аз, за разлика от някои други хора, които се опитват да преведат Mindfulness на български, не се опитвам. Няма смисъл. Важното е да се разбере същността, а това става само ако се практикува Майндфулнес.

Диляна: Казваме, че практиките на майндфулнес са начин за повишаване на емоционалната интелигентност. Как става това?

Станислава: Само да вметна тук – човекът, написал книгата Емоционалната Интелигентност – Даниъл Голмън – е и един от първите официални изследователи на майндфулнес в САЩ. Той, заедно с Джон Кабат-Зин, (бащата на системата Mindfulness Based Stress Reduction) към университетската болница на Масачузетс и Ричард Дейвидсън – като студенти по психология започват да практикуват майндфулнес, пътувайки из Индия през 70‘те. Донасят наученото в САЩ. Даниъл Голмън продължава да практикува майндфулнес и до днес и идеята му за емоционалната интелигентност определно е свързана с постигането на цялостна осъзнатост. В какво се състои това: Майндфулнес е целенасоченото насочване на вниманието към определени стимули, които съществуват тук и сега – без оценка или емоционална реакция, с приятелска любознателност към процеса, търпение, доверие, без очаквания и с приемане на ставащото такова, каквото е.

Човек не може да е емоционално интелигентен без да осъзнава и приема емоциите си, без да знае как да отговаря на емоциите си с мъдър избор на съответно поведение. ЕИ се развива на основата на майндфулнес практики. Човек може да прилага умението майнфулнес – осъзнатост – в почти всички ежедневни дейности. Отношението към тях е това, което ги прави mindful  или mindless, (осъзнати или не-осъзнати).

ЕИ е система от човешки умения – всички го притежаваме в някаква степен. За да е по-висока тази степен, е нужно човек да работи над себе си. Майндфулнес практиките и програмите за обучение в тях са доказан чрез научни изследвания сигурен метод за развитие и постигане на ЕИ.

Диляна: Струва ми се, че много хора практикуват майндфулнес, т.е имат си своите практики, които са плод на опита, но не знаят че се наричат така. Права ли съм? Защо майндфулнес стана толкова популярен и дори е наричан „новия джогинг“?

Станислава: Има хора, които естествено са по-съзнателни и осъзнати от други. Те, по естествен път, са научили житейските си уроци за това, че изразяването на благодарност, отношението към другите с добрина и търпение, приемането на независещите от тях отрицателни събития, без това да им причинява страдание, може да те направи по-свободен и в края на краищата – по-доволен от живота, който живееш, който ти се случва, от пътя, по който вървиш. Това, обикновено, са мъдрите хора. С подобна мъдрост обаче не всички можем да се похвалим, особено не в младата си възраст. За това отговорът ми тук е – за да може майндфулнес да се превърне в начин на живот – за да можем да се чувстваме наистина успешни и щастливи с живота, който имаме, (защото друг живот едва ли ще ни сполети), трябва да работим осъзнато над себе си, трябва да практикуваме целенасочено. Трябва да се научим да гледаме на процесите, които се случват в нас и около нас с мъдро спокойствие и устойчиво внимание, с отворено сърце и чиста мисъл.

Диляна: Всеки, който се занимава с емоционална интелигентност знае за майндфулнес програмата на Google, Intel и SAP , а и други големи и водещи компании. В доста статии има данни за повишени бизнес резултати вследствие на майндфулнес практики, напр. Ройтерс публикува, че SAP Германия има повече печалби, заради майндфулнес практиките. Какъв точно е механизмът?

Станислава: Механизмът, доколкаото познавам програмта на Гугъл, е следният – един увлечен от майндфулнес служител и практикуващ за лично развитие – може да създаде промяната – създава клуб за практикуване заедно. Двама, трима души започват редовно майндфулнес медитация за по 30 мин в обедната си почивка. След месец-два групата нараства. След година – става традиция и започва да се разпространява в други отдели и офиси. Хората го правят, защото виждат ползи почти веднага след седмица-две практикуване: чувстват се по-спокойни, ситуации, които преди са определяли като стрес, вече не им влияят по същия начин; намират повече удоволствие в работата си, дори и в задачи, които преди са взимали за скучни или досадни. Когато от неформална програмата се превърне в обучителен модул – и професионалисти започнат да обучават групи от служители – практиките се разпространяват навред из компанията, а ползите в измерена ефективност и ангажираност на служителите надвишават двойно инвестициите за обучението, (в случая с програмата на SAP). Това накратко е механизмът. Разбира се, по-конкретно ще говорим по време на лидерския акселератор.

Диляна: Практиките в модерната работна среда наистина се променят. Ти наскоро ми изпрати изследване сред 2000 служители във Великобритания, показващо че емоционалната интелигентност взема предимство на работното място. Впечатлих се от една от статистиките – че 70% от хората казват, че себе-осъзнатия им мениджър ги кара да се чувстват по-щастливи. Иска ми се да прочета за такива резултати и в България. Затова целта ни е да спомогне за разбирането и практикуването. Твоята тема в лидерския акселератор ще е доста практична, ще тествате практики. Сподели някоя от тях.

Станислава: Най-кратката, но и много основна практика: седящата поза. Да, начинът, по който да седнеш, независимо къде и аз какво, на среща, за вечеря, на интервю за работа, дори в колата, оказва директно влияние върху функционирането на мозъка, на цялото тяло, от там на качеството на концентрация, на мислите, настроенията и определя до известна степен поведението ни. Телата ни съществуват в пространството в две състояния неподвижно, (stillness) и  подвижно, (movement) и  само в 4 възможни положения – изправено, седнало, легнало, и ходещо, (забързаното ходене е тичане); Практикуваме майндфулнес във всички тях. Самата позиция, от която го правим, вече настройва тялото и ума за друг вид състояние. Ако сме на стол, седим с изправен гръб, изтеглен гръбнак, без да е стегнат, отпуснати рамене, без да се прегърбваме, оставяме раменете на гравитацията, без напрежение в мускулите; Върхът на главата сочи право нагоре сякаш невидма нишка я тегли леко, брадичката е леко приближена към шията. Устните са отпуснати, във формата на едва видима усмивка, челюстта –  леко разтворена, бузите са смекчени. Това е седящата поза. Седене без ниакво усилие в нито една част на тялото. Ако искаме, можем да седнем на пода, на твърда възгалвница, със свити в колената крака, т.н. лесна поза от йога, където петата на левия крак влиза в гънката между двата крака, при таза, а десният крак е свит около левия и колената и на двата са възможно най-ниско, почти прилепнали към пода. Здравословните ползи само от седенето в тази поза, са много големи.

Диляна: Благодаря ти, че ще дойдеш от Англия, за да проведеш темата в два от уъркшопите в програмата и ще представиш на българския бизнес концепцията и практиките на майндфулнес.

——–

Станислава Запрянова-Кинг ще фасилитира темата “Майндфулнес: Как да бъдеш успешен и наистина да го усетиш” в Лидерския мега акселератор “Емоционалната интелигентност – императив в бизнеса и лидерството” на 01.10.2020 г.

Връзки: Цялата програмаЗаявка за участие.