„Човекът на върха на планината не е паднал там“- В. Ломбарди. Около успяващите лидери има хора в три роли: сътрудници, партньори и спаринг партньори.

Сътрудник е различно от подчинен. От подчинения в най-добрия случай може да се очаква ангажираност от вида „доброволно подчинение“, в по-лошите – подчинение с негодувание, съпротива или синдрома „напуснах, но съм тук“. Сътрудникът е ангажиран, сътрудничи с желание, дори функцията му да е само да подпомага лидера.

Партньорът е с ниво на ангажираност, което е искрена грижа за успеха, съпричастност към целите и хората в организацията. Партньорът изхожда от парадигмата: аз имам нужда от нас. Но за да бъде в такава роля, човек първо трябва да поема отговорност за резултатите, да може да постига целите, да се самоуправлява и да има своята визия какво иска да постигне, какво е значимото за него, неговото „печеля“. Трябва и да е наясно какъв принос може и иска да направи, как иска да вложи ума, душата и сърцето си. С пари можем да си купим само тялото и подчинението, значимият принос на партньора се предлага доброволно. Партньорът е равнопоставен, с него избираме да обединим енергията и талантите си, за да постигнем заедно нещо значимо за нас и по-голямо от това, което можем сами.

Един от моите партньори вложи много лични усилия в прохождащ проект. Вложи ум, сърце, енергия, време. Справи се отлично със задачата си и имаше всички основания да очаква признание и възнаграждение. Вместо това вечерта след като беше реализирал своята част от проекта, ми се обади и каза, че се отказва от хонорара си, защото финансовите резултати от общия ни проект не са достатъчно добри. За него по-значим бе дългосрочният общ успех.

Даването задължава, действа принципът на реципрочност. На партньора даваме и той ни дава.

Някои мениджъри нямат сътрудници и партньори, а само подчинени. Обичайното е в такива случаи мениджърите да казват, че хората искат само пари, а подчинените – че мениджърите ги интересуват само парите, в което се включват целите, приходите и подобни данни от бизнес статистиките.

Ако лидерът е спрял да учи, е спрял да бъде лидер. И този път на усъвършенстване се върви заедно със спаринг партньора. Със спаринг партньора сме в творческо вдъхновение. Той ни провокира, с него експериментираме. Учи ни и учи с заедно с нас. Състезава се с нас, стимулира ни да се борим, да успяваме, да побеждаваме в най-смисленото съревнование – това със себе си. Понякога подкрепя, понякога удря.

Веднъж не знаех как да продължа, бях загубила вдъхновението и желанието си. Имах дълъг и според мен мъчителен разговор с моя спаринг партньор. Попитах го защо се държи така. Той ми отговори, че камбаната може да звъни като се удря отвътре или отвън. И тъй като моята сега не звъни отвътре, ме почуква отвън, за да излезе звук. И после ми подаде ръка. И две камбани пак зазвъняха в синергия.

Спаринг частта е да тренирате, учите, творите нови идеи. С партньор частта ги реализирате, развивайки се заедно. Защото ви харесва и ви е интересно.

Сътрудникът ни помага в пътя, в партньора го вървим, със спаринг партньора проправяме нов път. Прекрасно е да имаме и тримата.

Диляна Дочева