Имате ли време и енергия за най-важното?

Индианец пътувал в автомобила на бял човек. В един момент го помолил да спре. Слязъл и седнал на земята. Поседял и се върнал в колата. След известно време отново същото. На въпроса на белия защо прави това, той отговорил: „Движим се много бързо, душата ми не може да настигне тялото. Затова спирам, за да я изчакам.”

Живеем с такава скорост, че душата ни не може да настигне тялото. Губим разликата между спешното и важното. Нямаме време да се запитаме кое е важното. Пристрастени сме към часовника, към бързането да свършим всичко, към мултитаскинга. И губим баланса. Изглежда добре, ако сме все заети. В някои фирми това се поощрява и не се гледа колко сме резултатни.

Гоним спешните задачи, тичаме по приоритети на други хора, преследвани сме от безкрайни списъци „да направя”. Реагираме и си отнемаме правото да избираме. Отлагаме за „от понеделник” или „от нова година” важните за нас неща. Защото не са спешни, не се напъхват в графика ни и ни чакат ние да им обърнем внимание. А сред тези важни има толкова значими, че ако тях не направим, всички останали, които сме свършили, може и да нямат особено значение. Те са свързани с най-важните ни роли: баща, съпруга, ръководител, откривател, приятел, специалист, пътешественик, ценител на изкуството… А най-важната сред всички тях? Ролята АЗ. Да се погрижа за себе си, за тялото, ума, духа и сърцето си; за нещата, които ме радват, стимулират, развиват, носят смисъла.

Как да балансирате най-важните си роли с изискванията на спешностите и как да се погрижите за своята енергия ще ви помогне личния акселератор „Балансът (не) възможен!”.

Диляна Дочева