Разговарям с ръководител на организация.

– И ние като всички си измъдрихме ценности.

– Защо сте мъдрили ценности?

– Някакъв ивент щяхме да правим…с клиенти…и мислихме как да си илюстрираме фирмената култура в три принципа.

– Защо в три?

– Минималното е три.

– И какво стана после?

– Ами имам ги записани някъде. Най-малкото ги ползвахме за този ивент. И сега като ми говориш за принципи, се сетих, че имаме такива. Някъде ги имаме, ще ги намеря.

– Какво стана с принципите след ивента?

– Ми останаха записани някъде.

– А защо решихте да ги представяте на клиентите?

– Не знам. Сега ме връщаш назад, но аз нямам обяснение за всичко.

– Чия е била идеята?

– За кое?

– За това да формулирате принципи.

– То беше някакъдв ивент за годишнина. Представяхме и продукти, имахме и някакво парти… нали трябва да си имаме фирмена култура. Но не на всички въпроси мога да ти дам конкретен отговор.

– Кои са тези три принципа на фирмената ви култура?

– Не помня. Но си спомням, че си измислихме такива. Та, имаме писмени принципи, но не са на сайта … не знам къде са… ,но ако ги потърся, ще ги намеря. Май имах и снимки.

По мои наблюдения ситуацията е типична у нас, защото има две типични групи или ситуации.

  1. Ръководители на малки или средни фирми, изградили, ги, водейки се съвсем естествено от своите принципи. Тези ръководител-предприемачи ежедневно са в бизнеса и сред хората си и така са пазителите на културата. Предизвикателството е как да управляват културата, ако по някаква причина вече нямат личното си пряко влияние. Тогава им трябват системи, които да ги заместят или подкрепят.
  2. Ръководители на големи, често международни компании. Те получават принципите „на готово“, заедно с позицията си. Предизвикателството е вместо само да ги цитират, да ги „преведат“. Да ги преведат на български и на реалността на хората и бизнеса, който ръководят. При превода може да е необходима и редакция. Субкултури има във всяка организационна култура.

Проблеми и разочарования възникват, когато първите гледат на принципите като на нещо естествено, което не се нуждае от работа, а вторите – като на даденост и работа на централата.

За мен принципите (културата на организацията) е като езика на тялото. Всички интуитивно го четем, защото е най-старото ни знание, но всеки може да се научи да го разбира и изразява по-умело. За да постига по-добре целите си.

Регистрирайте се за участие в:

Диляна Дочева