Резултатите от работата са механично повторение на дадена рецепта или осъзнат процес, в който се влага дух и се проявява творчество?

Рулото Стефани, направено от леля Цецка (съседката на мой познат), било възхитително. Такова не се сервирало и в най-добрите ресторанти. Поискал рецептата, но жената казала, че трябва да му покаже как се прави, а на следващия ден заминала за провинцията. Дъщеря й дошла да нагледа апартамента и познатият ми се уговорил с нея тя да го научи на семейната рецепта. Доставил продуктите, започнали да приготвят рулото Стефани. Тя обяснявала, той стриктно си записвал. В края на приготвянето дъщерята отрязала двете крайни парчета от рулото, направила ги на топки и ги сложила отстрани на тавата преди да го опекат. На учудването му отговорила, че такава е рецептата, „то така се прави“ и ако иска рулото да се получи, стриктно трябва да следва инструкциите. Моят познат едва дочакал да се върне леля Цецка и да я попита защо се отрязват двете крайни парчета и каква е тяхната роля в приготовлението? Нейният отговор бил: „На времето, когато дъщеря ми беше малка имах една малка фурна с мъничка тавичка и ми се налагаше да режа от материала, за да се събере рулото.“

Колко неща има, които са „то така се прави в нашата фирма“? Колко рецепти има, които изпълняващите ги не знаят защо са такива?  Културата на организацията е: как правим това, което правим. И то може и трябва непрестанно да се подобрява. Земята се върти, светът се променя, тавите може да са вече с различни форми и размери. Рецептата, по която сме работили, може да е била единствената възможно преди, но вече да не е. Може още да е „най-добрата“, но средата, условията и инструментите вече да са променени.

87% от висшите ръководители определят културата като много важна, но само 28% смятат, че разбират културата на организациите си, а само 19% смятат, че имат „правилната култура“*. Ако по-малко от един от трима ръководители разбира как правим това, което правим, то каква е културата на организацията и , може ли да я поддържаме жива или да я променяме? Културата е конкурентно предимство, когато лидерите и отделните служители я разбират, свързани са с нея и активно я управляват.  Моят познат, ръководител на успешна организация, казва че идеята на управлението е, рецептата и нейното изпълнение да са такива, че всеки път да се получава едно и също отлично руло Стефани, независимо кой готвач е на смяна.

Вместо „то така се прави“, задайте си тези въпроси:

  1. Как правим това, което правим в нашия екип или организация? (Каква е културата ви сега?)
  2. Как ни помага или пречи за това, което постигаме? (Адекватна ли е на настъпилите промени?)
  3. Какво да продължим, премахнем или добавим? (Какви поведения и процеси ще ни донесат по-добър и желан резултат?)

Ако темата Ви интересува, заповядайте на нашите лидерски акселератори: http://www.business-accelerators.com/leadership-accelerators/

Регистрирайте се за участие в:

Диляна Дочева

 

*Deloitte Global Human Capital Trends 2016